Както повечето дни в Лондон и този валеше.
Беше късно следобед, работното време за повечето магазини приключваше, улиците бяха оживени и хората се блъскаха, опитвайки се да се приберат по- бързо, за да се скрият от силния дъжд, който се разбиваше в покривите на сградите и колите, а локвите ставаха все по- големи и по- големи.
През вратата на един от най- скъпите и изискани бижутерски магазини в Лондон изхвърча младо, пъргаво момче, което разби тълпата от хора пред магазина, пресече улицата, объркавайки цялото движение и изчезна в подлеза към метрото.
Момчето седеше на една пейка, запъхтяно с ръце подпряни на коленето.
- Хей, добре ли си?- каза му един женски глас, а върху едното му рано усети допира на нечия ръка. - Не изглеждаш добре.
Момчето се изплаши и вдигна рязко главата си. Качулката падна от главата му и дъгла, кестенява коса се спуна по раменето му. Ясно беше. Момчето не беше момче, а момиче.
Още по- изплашено то седеше притискайки с едната си ръка джоба на якето.
- Да, добре съм няма ми нищо. - каза то и понечи да стане, но ръката, която беше на рамото му го спря.
Беше късно следобед, работното време за повечето магазини приключваше, улиците бяха оживени и хората се блъскаха, опитвайки се да се приберат по- бързо, за да се скрият от силния дъжд, който се разбиваше в покривите на сградите и колите, а локвите ставаха все по- големи и по- големи.
През вратата на един от най- скъпите и изискани бижутерски магазини в Лондон изхвърча младо, пъргаво момче, което разби тълпата от хора пред магазина, пресече улицата, объркавайки цялото движение и изчезна в подлеза към метрото.
Момчето седеше на една пейка, запъхтяно с ръце подпряни на коленето.
- Хей, добре ли си?- каза му един женски глас, а върху едното му рано усети допира на нечия ръка. - Не изглеждаш добре.
Момчето се изплаши и вдигна рязко главата си. Качулката падна от главата му и дъгла, кестенява коса се спуна по раменето му. Ясно беше. Момчето не беше момче, а момиче.
Още по- изплашено то седеше притискайки с едната си ръка джоба на якето.
- Да, добре съм няма ми нищо. - каза то и понечи да стане, но ръката, която беше на рамото му го спря.