RPG
Вход
Latest topics
Национална галерия
3 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Национална галерия Нед Яну 29, 2012 1:07 pm
Juliet Evans
Consulting criminal
Рокля, сякаш взета директно от бекстейджа на ревюто на Диор през Модната седмица в Париж. Без презрамки, огненочервен сатен, стигащ до земята и нежен воал, обгръщащ едното й рамо. Косата на жената, която я носеше, вероятно дълга до кръста бе прибрана в строга, но елегантна прическа. Тя изкачваше стъпала, покрити с червен килим и очевидно бързаше. Не, лицето й не се виждаше и колкото и грациозна да изглеждаше, очевидно бързаше за някъде. И все пак бе изключително грациозна.
Стъпалото на Джулиет я заболя. Не изведнъж, но постепенно вече усещаше болката като такава, така че направи малка стъпка в страни, без да отмества поглед от картината на бягащата жена. А може би бе и момиче. Стоеше вече 20 минути, съзерцавайки тази картина, сякаш бе омагьосана. А и никой не я изкарваше от транса й. Сякаш само картината имаше значение в момента и нищо друго. Искаше тази картина! Щеше да я има! Така или иначе напоследък нямаше кой знае каква работа, а наистина имаше нужда да си намери такава. И ето го решението! До края на седмицата картината щеше да бъде окачена в спалнята й, точно срещу леглото. Искаше я. И щеше да я получи.
Стъпалото на Джулиет я заболя. Не изведнъж, но постепенно вече усещаше болката като такава, така че направи малка стъпка в страни, без да отмества поглед от картината на бягащата жена. А може би бе и момиче. Стоеше вече 20 минути, съзерцавайки тази картина, сякаш бе омагьосана. А и никой не я изкарваше от транса й. Сякаш само картината имаше значение в момента и нищо друго. Искаше тази картина! Щеше да я има! Така или иначе напоследък нямаше кой знае каква работа, а наистина имаше нужда да си намери такава. И ето го решението! До края на седмицата картината щеше да бъде окачена в спалнята й, точно срещу леглото. Искаше я. И щеше да я получи.
3 Re: Национална галерия Нед Яну 29, 2012 1:31 pm
Axl Saint Claire
Detective
Непогрешимия ми усет за хора, които са на крачка от правенето на нещо не особено законно, заработи на пълни обороти, щом фиксирах с поглед привлекателната блондинка, втренчила се в картината. Картината, която бяха докарали преди седмици и която беше един от най-ценните експонати. Хм...
Жената стоеше, гледаше картината. Аз стоях, гледах жената. Бръкнал с ръце в джобовете, си дадох сметка колко подозрително всъщност изглеждах и аз отстрани. Огледах се, сякаш беше от значение дали наоколо има хора или не, и закрачих към русия обект, който сякаш беше хипнотизиран от закаченото на стената платно.
- Хубава картина, а? – казах аз, застанал точно зад жената и стърчащ една глава над нея. - Чудя се как не са я откраднали досега...
Жената стоеше, гледаше картината. Аз стоях, гледах жената. Бръкнал с ръце в джобовете, си дадох сметка колко подозрително всъщност изглеждах и аз отстрани. Огледах се, сякаш беше от значение дали наоколо има хора или не, и закрачих към русия обект, който сякаш беше хипнотизиран от закаченото на стената платно.
- Хубава картина, а? – казах аз, застанал точно зад жената и стърчащ една глава над нея. - Чудя се как не са я откраднали досега...
4 Re: Национална галерия Нед Яну 29, 2012 6:01 pm
Juliet Evans
Consulting criminal
Непознат глас достигна слуха на младата жена, изтръгвайки я, макар и малко грубо, от унеса й. А непознатият сякаш бе прочел мислите й. Невинна усмихва се плъзна по устните й и тя се завъртя на пъти към собственика на гласа, нарушил съзерцаването.
- Хубава картина, а? Чудя се как не са я откраднали досега...
Тя въздъхна и се усмихна. Макар да бе висока и да бе обула токчета, които дори да не бяха екстремно високи, й придаваха още няколко сантиметра, непознатият мъж пак беше доста по-висок от нея, така че и се наложи да вдигне главата си по-нависоко и все пак така че да не изглежда неестествено и смешно.
- И Слава Богу, иначе нямаше да можем да й се наслаждаваме! Макар че, може би не са я забелязали досега. - сви рамене и се загледа в очите на мъжа. Бяха някак необикновени, но в тях се криеше и нещо друго. Нещо, познато на Джулиет. Но дали бе тъга, разочарование или болка, не можеше да определи.
- Хубава картина, а? Чудя се как не са я откраднали досега...
Тя въздъхна и се усмихна. Макар да бе висока и да бе обула токчета, които дори да не бяха екстремно високи, й придаваха още няколко сантиметра, непознатият мъж пак беше доста по-висок от нея, така че и се наложи да вдигне главата си по-нависоко и все пак така че да не изглежда неестествено и смешно.
- И Слава Богу, иначе нямаше да можем да й се наслаждаваме! Макар че, може би не са я забелязали досега. - сви рамене и се загледа в очите на мъжа. Бяха някак необикновени, но в тях се криеше и нещо друго. Нещо, познато на Джулиет. Но дали бе тъга, разочарование или болка, не можеше да определи.
5 Re: Национална галерия Нед Яну 29, 2012 6:56 pm
Axl Saint Claire
Detective
"Не мисля така."
Мисълта просто се плъзна в ума ми и доби подозрителна достоверност, щом сканирах с очи невинната усмивка на непознатата. Дали не се преструваше?... Или това съзерцаване действително бе съвсем невинно? Беше ми трудно да преценя, дори с целия този опит зад гърба си. По принцип се вслушвах в интуицията си, но напоследък светът така се беше завъртял, че трябваше да впрягам и логическото си мислене, за да постигна нещо задоволително. Ужас.
- Дано никой да не планира да я краде поне в близкото бъдеще - засмях се. - Впрочем, аз съм Аксел.
И протегнах напред ръка. Този толкова клиширан, изтъркан жест всъщност можеше да ми издаде доста важна информация за момичето - характер, къде е отраснала, евентуално какво работи... Чиста психология, достъпна за всеки, който си направи труда да се разрови из каталозите с книги.
Мисълта просто се плъзна в ума ми и доби подозрителна достоверност, щом сканирах с очи невинната усмивка на непознатата. Дали не се преструваше?... Или това съзерцаване действително бе съвсем невинно? Беше ми трудно да преценя, дори с целия този опит зад гърба си. По принцип се вслушвах в интуицията си, но напоследък светът така се беше завъртял, че трябваше да впрягам и логическото си мислене, за да постигна нещо задоволително. Ужас.
- Дано никой да не планира да я краде поне в близкото бъдеще - засмях се. - Впрочем, аз съм Аксел.
И протегнах напред ръка. Този толкова клиширан, изтъркан жест всъщност можеше да ми издаде доста важна информация за момичето - характер, къде е отраснала, евентуално какво работи... Чиста психология, достъпна за всеки, който си направи труда да се разрови из каталозите с книги.
6 Re: Национална галерия Пон Яну 30, 2012 1:18 pm
Juliet Evans
Consulting criminal
- Джулиет - представи се младата жена и пое подадената към нея ръка с усмивка.
Ето че парченцата от пъзела вече се нареждаха и сами. И ако мъжът пред нея не бе именно този, за когото я предупреждаваха да внимава, когато е наблизо! Малкото му име не беше често срещано, така че едва ли можеше да го сбърка.
Вярно, че слуховете не винаги се оказват верни, но източниците на Джулиет рядко я подвеждаха. Определено този път не се вписваше в графата - грешна информация. При наличието на детектив пред нея, плановете в главата й за открадването на картината претърпяха известни промени. Вече нямаше намерението да краде именно това платно. Напротив - щеше да се сдобие с него съвсем легално. А след това... ще видим.
- До колкото разбрах тази и още няколко други картини, които са в галерията от скоро, ще бъдат продадени на търг. С благотворителна цел, разбира се. Средствата от търга ще отидат в дом за сираци. Благородна кауза! И все пак, ако наистина сте заинтересован от именно тази картина, се чувствам длъжна да ви предупредя, че ще я загубите.
Такъв вид търгове не бяха трудни за печелене. Щом бяха организирани от алчен старец, желаещ само да спечели повече пари, защото естествено не само домът за сираци щеше да спечели от това, беше лесно да се подкупи именно той. А и Джулиет бе прибягвала до този метод не веднъж. Но за нея парите почти нямаха стойност. Баща й бе казал да харчи колкото и както си иска. Но бе намекнал да не забравя за благотворителността, към която майка й бе пристрастена.
Джулиет не помнеше майка си. Беше починала, когато дъщеря й едвам навърши 5 годинки. Знаеше как изглежда от снимките, но всъщност нямаше много запазени спомени, в паметта й, към които можеше да се връща по всяко време. Понякога я сънуваше и тя изглеждаше толкова реална, сякаш все още бе жива, но после се будеше. Но това, което баща й винаги й повтаряше, когато станеше въпрос за майка й, бе че Елизабет Евънс бе благородна жена. Никога не мислеше за себе си, преди да помисли за тези около нея. Тя бе същински ангел, докато бе жива. А сега бе ангел на небето.
Ето че парченцата от пъзела вече се нареждаха и сами. И ако мъжът пред нея не бе именно този, за когото я предупреждаваха да внимава, когато е наблизо! Малкото му име не беше често срещано, така че едва ли можеше да го сбърка.
Вярно, че слуховете не винаги се оказват верни, но източниците на Джулиет рядко я подвеждаха. Определено този път не се вписваше в графата - грешна информация. При наличието на детектив пред нея, плановете в главата й за открадването на картината претърпяха известни промени. Вече нямаше намерението да краде именно това платно. Напротив - щеше да се сдобие с него съвсем легално. А след това... ще видим.
- До колкото разбрах тази и още няколко други картини, които са в галерията от скоро, ще бъдат продадени на търг. С благотворителна цел, разбира се. Средствата от търга ще отидат в дом за сираци. Благородна кауза! И все пак, ако наистина сте заинтересован от именно тази картина, се чувствам длъжна да ви предупредя, че ще я загубите.
Такъв вид търгове не бяха трудни за печелене. Щом бяха организирани от алчен старец, желаещ само да спечели повече пари, защото естествено не само домът за сираци щеше да спечели от това, беше лесно да се подкупи именно той. А и Джулиет бе прибягвала до този метод не веднъж. Но за нея парите почти нямаха стойност. Баща й бе казал да харчи колкото и както си иска. Но бе намекнал да не забравя за благотворителността, към която майка й бе пристрастена.
Джулиет не помнеше майка си. Беше починала, когато дъщеря й едвам навърши 5 годинки. Знаеше как изглежда от снимките, но всъщност нямаше много запазени спомени, в паметта й, към които можеше да се връща по всяко време. Понякога я сънуваше и тя изглеждаше толкова реална, сякаш все още бе жива, но после се будеше. Но това, което баща й винаги й повтаряше, когато станеше въпрос за майка й, бе че Елизабет Евънс бе благородна жена. Никога не мислеше за себе си, преди да помисли за тези около нея. Тя бе същински ангел, докато бе жива. А сега бе ангел на небето.
7 Re: Национална галерия Вто Яну 31, 2012 6:31 pm
Axl Saint Claire
Detective
Бях се сблъсквал с крадци, убийци, фалшификатори и какви ли не още типове, бях изучавал тънкостите на техните изкуства, всички начини, абсолютно всичко, като по учебник. Всичките ми бяха ясни като бял ден, а и как не, като и аз едно време бях пристрастен към всички дейности, които бяха официално нелегални – кражба на музейни експонати, картини, автомобили, самоличности дори. Представял съм се като свещеник, полицай, адвокат, магазинер, компютърен специалист и дори археолог (при последното беше доста забавно, тъй като в 70 процента от случаите знаех къде точно трябва да се копае, докато другите се занимаваха да разкодирват безполезни карти). Веднага разбрах какво се криеше под аристократските маниери и тези две очи, защото неведнъж бях срещал същия поглед в огледалото. Джулиет направи грешка, макар и да изигра ролята си напълно убедително, за което при равни други обстоятелства би получила Оскар. За жалост, рядко се оставях да бъда излъган.
Погледнах за миг към картината. Не бях особено заинтересован точно от нея, но и не можех да стоя със скръстени ръце. Още от както се помня, винаги съм реагирал зле, когато някой ми каже, че няма да мога да направя нещо. Или, че ще се проваля, опитвайки се. Дори да знам, че аз действително ще се проваля, гордостта ми не ми позволяваше да се откажа от този лош навик и продължаваше да ме ръчка с вълшебната си пръчица при всеки удобен случай. „Майната му”, казах си наум и устните ми се разтегнаха в една убедителна усмивка с нотка на предизвикателност.
- Аз не мисля така. Според мен благородната кауза си заслужава да се лиша от цялото си състояние – казах й. – Дори и картината да не е обект на интерес от моя страна, може всъщност да се окаже много полезен артикул. Балсам за душата и за двете страни – усмихнах се отново. – Ще участвате в търга, нали?
Погледнах за миг към картината. Не бях особено заинтересован точно от нея, но и не можех да стоя със скръстени ръце. Още от както се помня, винаги съм реагирал зле, когато някой ми каже, че няма да мога да направя нещо. Или, че ще се проваля, опитвайки се. Дори да знам, че аз действително ще се проваля, гордостта ми не ми позволяваше да се откажа от този лош навик и продължаваше да ме ръчка с вълшебната си пръчица при всеки удобен случай. „Майната му”, казах си наум и устните ми се разтегнаха в една убедителна усмивка с нотка на предизвикателност.
- Аз не мисля така. Според мен благородната кауза си заслужава да се лиша от цялото си състояние – казах й. – Дори и картината да не е обект на интерес от моя страна, може всъщност да се окаже много полезен артикул. Балсам за душата и за двете страни – усмихнах се отново. – Ще участвате в търга, нали?
8 Re: Национална галерия Вто Яну 31, 2012 6:49 pm
Juliet Evans
Consulting criminal
Списъкът с врагове на малката госпожица не бе дълъг, присъстваха около пет=шест имена, които обаче наистина заслужаваха да са там. Така че Джулиет правеше всичко възможно да отрови живота им, а тя бе способна на много. В този списък бяха най-вече врагове на баща й, но ето че и неин такъв изписа името си, при това на челната позиция. Би се примирила, че някой друг също е запленен от платното, но да чуе, че този някой дори не се интересува от картината... бързо се вземаше решението, че този човек заслужава да умре! Разбира се, Джулиет не бе убийца и нямаше намерение да убива никого, но наистина щеше да вложи всякакви усилия, за да спечели картината, дори ако трябваше да използва името на баща си, пред някои хора.
- Ауч. Това заболя! - призна си тя, с ръка на сърцето. След което се усмихна и потвърди: - Да, ще участвам! - нима можеше да направи нещо друго? Всъщност можеше и третият поред план, в рамките на половин час започна да се заражда в главата й. Понякога самата тя се учудваше, тъй като не смяташе, че е кой знае колко умна, но плановете й винаги бяха изпипани до последния детайл, а когато моментът настъпеше - и се осъществяваха. Въображението й винаги бе включено, дори в ситуации, които не го изискваха. Такава си беше...
- Ауч. Това заболя! - призна си тя, с ръка на сърцето. След което се усмихна и потвърди: - Да, ще участвам! - нима можеше да направи нещо друго? Всъщност можеше и третият поред план, в рамките на половин час започна да се заражда в главата й. Понякога самата тя се учудваше, тъй като не смяташе, че е кой знае колко умна, но плановете й винаги бяха изпипани до последния детайл, а когато моментът настъпеше - и се осъществяваха. Въображението й винаги бе включено, дори в ситуации, които не го изискваха. Такава си беше...
Съобщение [Страница 1 от 1]
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|