...
Не си спомням точната дата, на която се запознах с Алексей Иванович.Тя не е важна, просто число в календара.Помня обаче, че бе снежен ден, един от многото в тая част на Русия, в която държах малка кръчма, наследство ми от баща ми.Бе един от онея студени дни, в които сам термометърът изневеряваше на собственото си призвание да измерва колко точно е садистично времето.В такива дни се радвах на клиентела.Не бе тайна, че хората търсеха топлина в алкохола и в раздумката с човек от тяхното тесто, с тяхното положение в пренареждането на съвремената йерархия.Смокът, предизвикан от множеството запалени цигари, криеше човешкото присъствие под безплътното си крило и превръщаше всичко в помещението в размита форма на реалността.Стрелките на часовника продължаваха да се въртят в бърз танц, а хората постепенно оредяваха, оставяйки след себе си само натрапчив мирис на тютюн.Привършвах смяната си, когато се появи полицията.Бяха двама, спретнати в изрядните си онифроми.Пръв заговори по-високият.Бил младши лейтанант и бил пратен лично заради сериозността на ситуацията.Търсели много опасен престъпник, отговорен за кражбата на документи от изключително важно и съответно секретно естество.
-Нямаме точно описание.-бяха думите му.-Претърсваме всеки подозрителен, затова ако имате каквато и да било информация, чувствайте се задължен да ни споделите.
Нямах какво да им кажа.В заведения с алкохол странните персонажи си бяха направо задължителен декор.А колкото до деня, не бях забелязал нищо необичайно, което би могло да засяга сигурността на страната.Двамата понечиха да си вървят.Ала нечий глас ги спря.
-Господа, защо не пием по едно.Може би аз имам какво да ви кажа.-не виждах лицето му.Бе нахлузил шапката си ниско, ала по скъпите му дрехи си личеше, че не е просто случаен персонаж.-Барман, по едно за господата.
Не успях да чуя разговорът им.До слуха ми долитаха отделни накъсани фрази, ала звучаха по-скоро като жужене, нямаха вид на нищо конктретно.
Киев, железница, утре сутрин в девет и тридесет.
Мъжът говореше бързо, а двамата униформени просто кимаха, записваха нещо и мърмореха колко полезно щяло да е всичко това за Русия.Не след дълго си тръгнаха.Оставиха непознатия сам в компанията на пълна чаша уиски и самодоволната му усмивка.Той изглежда не страдаше ни най-малко от факта, че споделя една маса със самотата.
Нощта вече преваляше, когато непознатият най-после се приближи към мен.Шапката все още бе нахлузена ниско, прикриваше всичко освен разкривените му в зловеща гримаса устни.
-Денят, в който Алексей Иванович избяга от закона трябва да се полее.
При тия думи стовари цяла пачка банкноти върху плота на бара.Не каза нищо повече, а последното, което видях от него бе сивото му палто развяно от студения вятър.
Датата, която авторът на текстът по-горе не помни, е седемнадесети февруари 1912 година.Само ден по-късно пресата ще гръмне, макар желанието на тайните служби всичко да остане притихнало.За престъпникът това не е важно.Благодарение на разговорът си с двамата униформни два дни преднина са му напълно гарантирани.Седемдесет и два часа по-късно вече е далеч , а старите документи са подменени с нови.
Терористичен акт или американски шпиони?
Две версии се разработват от руското правителство относно откраднатите документи, сред които ценни кодове, активиращи ядрени оръжия.Засекретените документи били изнесени от трезора в московска банка от един единствен човек.На въпросът какъв точно е успял, военният министър отказва да даде отговор.Благодарение на инцидента, отношенията на американското и руското посолство остават обтегнати до изясняване на фактите. „Нямаме нищо общо с този абсурд”-коментира американският консул.Но дали това ще даде началото на война, само времето и доказателствата ще покажат.
Датата е 24.12.1968, а случаят остава недоизяснен.Руското правителство така и не намира доказателство за саботаж от страна на американците.А ядрените оръжия биват унищожени от съображения за сигурност.Икономическата дупка, отворена в бюджета благодарение на откраднатите документи, и до ден днешен влияе на една от най-силните страни в света.И всичко причинено от един единствен човек..Алексей Иванович.Петдесет и шест години по-късно никой не подозира, че един и същ престъпник нанася втори удър на родната си страна.
...
-Какво ви вдъхнови да напишете тази книга?-Илейн Армсън кръстоса крака и сивата и скучновата пола се набръчка леко,ала лакираните и в бледи тонове пръсти се стрелнаха напред с едничка мисия да оправят неразборията от велур и вълна.
Няколко секунди по-късно Михаил Амброзов, представител на елитна фирма за преводи, сред чиито клиенти бе самата Опра, обърна топчестото си лице в посока на гост звездата на вечерното шоу на Илейн.Макар канал Ей плюс да бе напът да фалира, екипът бе решил, че едно интервю с автор на нашумяла книга, може би ще успее дори само с няколко процента да вдигне колоните, отчитащи месечния райтинг.
-Това, което ме вдъхнови е съвкупност от статии и изрезки на списания, които дядо ми складираше.Цялата тази суматоха през 68 остана неразплетена и реших, че една книга би била
чудесен повод мистерията да намери своят отговор.Виждате ли, хората имат нужда да вярват в нещо.По напористите умове въздъхват скиптично и се ровят във верме-пространството, търсейки нещо, което да даде отговор на великите им питания.И реших, че може би една история, било то измилена, би била съвсем уместен заместител на маглата обхванала тези събития.-амброзов заговори почти паралелно с гост звездата, а лицето на Армсън бе озарено от благоговение.Възхищение в най-чистата му форма струеше от тъмните и очи, обрамчени от огромно количество тъмен грим, опитващ се да прикрие най-вероятно големи лилави кръгове под очите и, предизвикани от шефа и, Луи Декрое, човек с твърде перспективно мислене, винаги насочено към висините на успеха.Именно такива хора живееха под наслов „сън ще има колкото си искам, когато умра.сега е времеза велики дела”.
-Невероятно е как толкова млад писател успява да пробие литературните класации, не само в родната си страна, но и тук.-с делови тон Илейн прелисти страниците на малката папка, която държеше в ръце-Е, Алексей, има ли нещо общо с вас главният герой, освен това, че споделяте едно и също име?
Очите на госта останаха спокойни, въпреки целия рояк втренчени физиономии, които следяха с интерес всяко негово движение.Той изчака превода, който му предоставяше Михаил, после се приведен напред и върху лицето му падна загадъчна сянка.
-Боя се, че само името ни обединява.Алексей е твърде хаотична натура.Сами ще се убедите, че не е просто беглец от закона с иновационни идеи в дегизировката и прикритието.У него има и един завоевателски дух, който го кара да върши опасни неща.Според мен всичко се крие във факта, че се чувства като робот.Зад образа на беглец от закона се крие човек, който прави всичко само за да се почувства жив.
Илейн кимна разбиращо, после протегна ръка и пое малкия пакет, който и подаваше Девън, нейният асистент, който заработваше някой друг долар, за да си плаща образованието.Въпросният пакет имаше идеална правоъгълна форма .Щом жената го завъртя към камерите се усмихна, сякаш рекламираше уникален продукт, докарващ невидимост на потребителите.
-Това е книгата на Алексей Фьодин.Можете да я намерите във всяка книжарница, а тези от вас, които искат да поговорят лично с него, утре сутрин ще има пресконференция в сградата на предаването.-след тези думи тя се изправи, придърпвайки полата си отново и протегна ръка напред.
-Беше удоволствие за мен да взема това интервю от вас.
Датата е 12 март 2010.А това, което убягва на публиката и на целия екип е , че Алексей Фьодин говори английски много по-добре от самата Илейн.Макар роден и израстнал в Русия, има предостатъчно време да се сдобие със завини познания в областта на английската фиология, основно за да се улесни в любимото си занимание..а именно да задига разни неща.Да, Алексей Иванович, скрит герой в статията от 68 и участник в историята на несправедливо осъдения Игор, решава да напише собствената си биография, сменяйки само и единствено фаилията си.Никой не подозира това, защото реално никой няма честта или по-скоро привилегията да се запознае с престъпчинеския образ на Алексей.
От къде знам това?
Защото аз съм Алексей Иванович.
През февруари 1912 открих колко забавно е да въртиш номера за сметка на правителството.Това, че Игор го отнесе по никакъв начин не влияе на емоциите ми.Защото откровено казано бе мошеник и измамник, дори повече от мен самият.
През 68 започнах да върша любимото си занимание срещу заплащане.Така се запознах с представител на американското посолство, който ме възнагради щедро за това, което направих против страната си.Не зная какво е станало с откраднатите документи, но това не е важно..
Останалото написах в книга, която по никакъв начин няма да откриете в графа „биографична литература”.
И за да се запознаете с натурата ми на кратко/или само образно казано/:
*Alex Pettyfer*
Име:
~Алексей Иванович Ковалевски-родното ми име или поне за такова се смята.Най-ранните ми грехове, извършени между 1912 и 1923 са преписвани на него.
~Алексей Николаевич Фьодин-с това име подписах първата си и най-вероятно последна книга/бога ми, колко счуна е писателската дейност в сравнение с обирите на банки/
~Деймиън Батил.-американското име, което приех преди няколко месеца с оглед бъдещи престапления на територията на Лондон.
Години.
~Някъде между 140-180-сам не съм сигурен.Ще се съгласите отекчително е да пресмяташ толкова големи суми.
Хобита и интереси:
~ Трябва ли да казвам обири?Добре, щом трябва..Обири.Ето, казах го.
~Колкото и неестествено да звучи, обичам да прекарам часове под бюрото със слушалки в ушите.Старата рок класика несъмнено кара скромното ми престъпническо сърце да забавя хода си.И съответно злите планове за момент изчезват от главата ми..Но само за момент.
~Лепя стикери по прозорците на магазини, които ме дразнят.Обикновено с текстове вариращи от „затворено заради нападение от плъхове мотанти” до „крадени стоки на половин цена”.
~Колекционирам оръжия и мога да мятам ножове.Докато се сдобия с второто си умение, обеглавих три акациеви дръвчета и една нещастна гарга.Разбира се, платих обещетение на семейството и, в лицето на цял резен пресен хляб.
~Пуша като комин, но само в понеделник и петък.
Тайни, които трябва да си останат между нас:
~Мразя филми като Мисията невъзможна.Смятам, че съм на светлинни години от този навлек том крус, който най-вероятно ще бъде ликвидиран при първия си реален опит за престъпническо дело.
~Имам тату на врата си.Поредица от цифри..които представляват номерът ми в затвора.Да, лежал съм за известно време, но бе скучно преживяване, прекъснато от велико бягство, за жалост недостигнало до хорските очи и уши.
~Причината да не остарявам и да мизерствам из вашия свят е,че съм една идея по-осавършенствана форма на човек.Баща ми беше важна клечка и като такава имаше специална кръв.Край с овъртането.Аз съм чисто и просто потомък на феникс.Ще рече, че кръвта ми е огнена, пълен контраст на климата в родната Русия.С едно движение на китката си изпепелявам всичко, което си поискам.Ако пък се опитате да ме убиете..няма да ви се получи лесто.
Малко рекламация:
~Предлагам услуги като ликвидация, проникване в строгоохранявани места с цел присвояване на документи от изключителна важност..Точен стрелец съм и ме бива с ключалките.
Талисман:
~Куршум, който бе насочен право към главата ми по време на „акция”.За жалост, не достигнал крайната си цел, в момента виси на врата ми.
Просто нещо, което реших, че е добре да споделя.
Не можете да ми вярвате.аз съм човек, който може да ви убеди, че Ейбрахам Линкълн е посещавал школа по еврейски ритуални танци и тайно е мечтал да бъде от женски пол.Мога да ви пробутам черното като различна разновидност на бялото...
И не можете да бъдете сигурни в нищо, което прочетохте по-горе..
Искате да се запознаем лично..тогава ме намерете..А междувременно ще сменя самоличността си за пореден път.
Не си спомням точната дата, на която се запознах с Алексей Иванович.Тя не е важна, просто число в календара.Помня обаче, че бе снежен ден, един от многото в тая част на Русия, в която държах малка кръчма, наследство ми от баща ми.Бе един от онея студени дни, в които сам термометърът изневеряваше на собственото си призвание да измерва колко точно е садистично времето.В такива дни се радвах на клиентела.Не бе тайна, че хората търсеха топлина в алкохола и в раздумката с човек от тяхното тесто, с тяхното положение в пренареждането на съвремената йерархия.Смокът, предизвикан от множеството запалени цигари, криеше човешкото присъствие под безплътното си крило и превръщаше всичко в помещението в размита форма на реалността.Стрелките на часовника продължаваха да се въртят в бърз танц, а хората постепенно оредяваха, оставяйки след себе си само натрапчив мирис на тютюн.Привършвах смяната си, когато се появи полицията.Бяха двама, спретнати в изрядните си онифроми.Пръв заговори по-високият.Бил младши лейтанант и бил пратен лично заради сериозността на ситуацията.Търсели много опасен престъпник, отговорен за кражбата на документи от изключително важно и съответно секретно естество.
-Нямаме точно описание.-бяха думите му.-Претърсваме всеки подозрителен, затова ако имате каквато и да било информация, чувствайте се задължен да ни споделите.
Нямах какво да им кажа.В заведения с алкохол странните персонажи си бяха направо задължителен декор.А колкото до деня, не бях забелязал нищо необичайно, което би могло да засяга сигурността на страната.Двамата понечиха да си вървят.Ала нечий глас ги спря.
-Господа, защо не пием по едно.Може би аз имам какво да ви кажа.-не виждах лицето му.Бе нахлузил шапката си ниско, ала по скъпите му дрехи си личеше, че не е просто случаен персонаж.-Барман, по едно за господата.
Не успях да чуя разговорът им.До слуха ми долитаха отделни накъсани фрази, ала звучаха по-скоро като жужене, нямаха вид на нищо конктретно.
Киев, железница, утре сутрин в девет и тридесет.
Мъжът говореше бързо, а двамата униформени просто кимаха, записваха нещо и мърмореха колко полезно щяло да е всичко това за Русия.Не след дълго си тръгнаха.Оставиха непознатия сам в компанията на пълна чаша уиски и самодоволната му усмивка.Той изглежда не страдаше ни най-малко от факта, че споделя една маса със самотата.
Нощта вече преваляше, когато непознатият най-после се приближи към мен.Шапката все още бе нахлузена ниско, прикриваше всичко освен разкривените му в зловеща гримаса устни.
-Денят, в който Алексей Иванович избяга от закона трябва да се полее.
При тия думи стовари цяла пачка банкноти върху плота на бара.Не каза нищо повече, а последното, което видях от него бе сивото му палто развяно от студения вятър.
~Игор Болохин.
Датата, която авторът на текстът по-горе не помни, е седемнадесети февруари 1912 година.Само ден по-късно пресата ще гръмне, макар желанието на тайните служби всичко да остане притихнало.За престъпникът това не е важно.Благодарение на разговорът си с двамата униформни два дни преднина са му напълно гарантирани.Седемдесет и два часа по-късно вече е далеч , а старите документи са подменени с нови.
~А.
Терористичен акт или американски шпиони?
Две версии се разработват от руското правителство относно откраднатите документи, сред които ценни кодове, активиращи ядрени оръжия.Засекретените документи били изнесени от трезора в московска банка от един единствен човек.На въпросът какъв точно е успял, военният министър отказва да даде отговор.Благодарение на инцидента, отношенията на американското и руското посолство остават обтегнати до изясняване на фактите. „Нямаме нищо общо с този абсурд”-коментира американският консул.Но дали това ще даде началото на война, само времето и доказателствата ще покажат.
~Татяна Игоровна.
Датата е 24.12.1968, а случаят остава недоизяснен.Руското правителство така и не намира доказателство за саботаж от страна на американците.А ядрените оръжия биват унищожени от съображения за сигурност.Икономическата дупка, отворена в бюджета благодарение на откраднатите документи, и до ден днешен влияе на една от най-силните страни в света.И всичко причинено от един единствен човек..Алексей Иванович.Петдесет и шест години по-късно никой не подозира, че един и същ престъпник нанася втори удър на родната си страна.
~A.
...
-Какво ви вдъхнови да напишете тази книга?-Илейн Армсън кръстоса крака и сивата и скучновата пола се набръчка леко,ала лакираните и в бледи тонове пръсти се стрелнаха напред с едничка мисия да оправят неразборията от велур и вълна.
Няколко секунди по-късно Михаил Амброзов, представител на елитна фирма за преводи, сред чиито клиенти бе самата Опра, обърна топчестото си лице в посока на гост звездата на вечерното шоу на Илейн.Макар канал Ей плюс да бе напът да фалира, екипът бе решил, че едно интервю с автор на нашумяла книга, може би ще успее дори само с няколко процента да вдигне колоните, отчитащи месечния райтинг.
-Това, което ме вдъхнови е съвкупност от статии и изрезки на списания, които дядо ми складираше.Цялата тази суматоха през 68 остана неразплетена и реших, че една книга би била
чудесен повод мистерията да намери своят отговор.Виждате ли, хората имат нужда да вярват в нещо.По напористите умове въздъхват скиптично и се ровят във верме-пространството, търсейки нещо, което да даде отговор на великите им питания.И реших, че може би една история, било то измилена, би била съвсем уместен заместител на маглата обхванала тези събития.-амброзов заговори почти паралелно с гост звездата, а лицето на Армсън бе озарено от благоговение.Възхищение в най-чистата му форма струеше от тъмните и очи, обрамчени от огромно количество тъмен грим, опитващ се да прикрие най-вероятно големи лилави кръгове под очите и, предизвикани от шефа и, Луи Декрое, човек с твърде перспективно мислене, винаги насочено към висините на успеха.Именно такива хора живееха под наслов „сън ще има колкото си искам, когато умра.сега е времеза велики дела”.
-Невероятно е как толкова млад писател успява да пробие литературните класации, не само в родната си страна, но и тук.-с делови тон Илейн прелисти страниците на малката папка, която държеше в ръце-Е, Алексей, има ли нещо общо с вас главният герой, освен това, че споделяте едно и също име?
Очите на госта останаха спокойни, въпреки целия рояк втренчени физиономии, които следяха с интерес всяко негово движение.Той изчака превода, който му предоставяше Михаил, после се приведен напред и върху лицето му падна загадъчна сянка.
-Боя се, че само името ни обединява.Алексей е твърде хаотична натура.Сами ще се убедите, че не е просто беглец от закона с иновационни идеи в дегизировката и прикритието.У него има и един завоевателски дух, който го кара да върши опасни неща.Според мен всичко се крие във факта, че се чувства като робот.Зад образа на беглец от закона се крие човек, който прави всичко само за да се почувства жив.
Илейн кимна разбиращо, после протегна ръка и пое малкия пакет, който и подаваше Девън, нейният асистент, който заработваше някой друг долар, за да си плаща образованието.Въпросният пакет имаше идеална правоъгълна форма .Щом жената го завъртя към камерите се усмихна, сякаш рекламираше уникален продукт, докарващ невидимост на потребителите.
-Това е книгата на Алексей Фьодин.Можете да я намерите във всяка книжарница, а тези от вас, които искат да поговорят лично с него, утре сутрин ще има пресконференция в сградата на предаването.-след тези думи тя се изправи, придърпвайки полата си отново и протегна ръка напред.
-Беше удоволствие за мен да взема това интервю от вас.
Датата е 12 март 2010.А това, което убягва на публиката и на целия екип е , че Алексей Фьодин говори английски много по-добре от самата Илейн.Макар роден и израстнал в Русия, има предостатъчно време да се сдобие със завини познания в областта на английската фиология, основно за да се улесни в любимото си занимание..а именно да задига разни неща.Да, Алексей Иванович, скрит герой в статията от 68 и участник в историята на несправедливо осъдения Игор, решава да напише собствената си биография, сменяйки само и единствено фаилията си.Никой не подозира това, защото реално никой няма честта или по-скоро привилегията да се запознае с престъпчинеския образ на Алексей.
От къде знам това?
Защото аз съм Алексей Иванович.
През февруари 1912 открих колко забавно е да въртиш номера за сметка на правителството.Това, че Игор го отнесе по никакъв начин не влияе на емоциите ми.Защото откровено казано бе мошеник и измамник, дори повече от мен самият.
През 68 започнах да върша любимото си занимание срещу заплащане.Така се запознах с представител на американското посолство, който ме възнагради щедро за това, което направих против страната си.Не зная какво е станало с откраднатите документи, но това не е важно..
Останалото написах в книга, която по никакъв начин няма да откриете в графа „биографична литература”.
И за да се запознаете с натурата ми на кратко/или само образно казано/:
Consulting criminal
*Alex Pettyfer*
Име:
~Алексей Иванович Ковалевски-родното ми име или поне за такова се смята.Най-ранните ми грехове, извършени между 1912 и 1923 са преписвани на него.
~Алексей Николаевич Фьодин-с това име подписах първата си и най-вероятно последна книга/бога ми, колко счуна е писателската дейност в сравнение с обирите на банки/
~Деймиън Батил.-американското име, което приех преди няколко месеца с оглед бъдещи престапления на територията на Лондон.
Години.
~Някъде между 140-180-сам не съм сигурен.Ще се съгласите отекчително е да пресмяташ толкова големи суми.
Хобита и интереси:
~ Трябва ли да казвам обири?Добре, щом трябва..Обири.Ето, казах го.
~Колкото и неестествено да звучи, обичам да прекарам часове под бюрото със слушалки в ушите.Старата рок класика несъмнено кара скромното ми престъпническо сърце да забавя хода си.И съответно злите планове за момент изчезват от главата ми..Но само за момент.
~Лепя стикери по прозорците на магазини, които ме дразнят.Обикновено с текстове вариращи от „затворено заради нападение от плъхове мотанти” до „крадени стоки на половин цена”.
~Колекционирам оръжия и мога да мятам ножове.Докато се сдобия с второто си умение, обеглавих три акациеви дръвчета и една нещастна гарга.Разбира се, платих обещетение на семейството и, в лицето на цял резен пресен хляб.
~Пуша като комин, но само в понеделник и петък.
Тайни, които трябва да си останат между нас:
~Мразя филми като Мисията невъзможна.Смятам, че съм на светлинни години от този навлек том крус, който най-вероятно ще бъде ликвидиран при първия си реален опит за престъпническо дело.
~Имам тату на врата си.Поредица от цифри..които представляват номерът ми в затвора.Да, лежал съм за известно време, но бе скучно преживяване, прекъснато от велико бягство, за жалост недостигнало до хорските очи и уши.
~Причината да не остарявам и да мизерствам из вашия свят е,че съм една идея по-осавършенствана форма на човек.Баща ми беше важна клечка и като такава имаше специална кръв.Край с овъртането.Аз съм чисто и просто потомък на феникс.Ще рече, че кръвта ми е огнена, пълен контраст на климата в родната Русия.С едно движение на китката си изпепелявам всичко, което си поискам.Ако пък се опитате да ме убиете..няма да ви се получи лесто.
Малко рекламация:
~Предлагам услуги като ликвидация, проникване в строгоохранявани места с цел присвояване на документи от изключителна важност..Точен стрелец съм и ме бива с ключалките.
Талисман:
~Куршум, който бе насочен право към главата ми по време на „акция”.За жалост, не достигнал крайната си цел, в момента виси на врата ми.
Просто нещо, което реших, че е добре да споделя.
Не можете да ми вярвате.аз съм човек, който може да ви убеди, че Ейбрахам Линкълн е посещавал школа по еврейски ритуални танци и тайно е мечтал да бъде от женски пол.Мога да ви пробутам черното като различна разновидност на бялото...
И не можете да бъдете сигурни в нищо, което прочетохте по-горе..
Искате да се запознаем лично..тогава ме намерете..А междувременно ще сменя самоличността си за пореден път.
